Aрестуването на бившият вицепрезидент на Босна и Херцеговина Еюп Ганич в Лондон по искане на Белград предизвика големи реакции. Специалистите проследили от близо войната в Босна и Херцеговина са единодушни, че Ганич е невинен и че обвиненията отправени срещу него не са юридически обосновани. Именно поради това всеки се пита каква е същинската цел на Белград по чието искане бе арестуван Ганич.

Страните участвали във войните на Балканите през 90те години на ХХ век отстояват различна истина за събитията. Преди още Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия да се е произнесъл относно действителността във връзка със събитията на Балканите, ръководителите на регионалните страни заеха позиции защитаващи собствените им интереси и убеждават своя народ, че именно това е истината. През първата половина на 90те години на ХХ век режима на Слободан Милошевич в Сърбия години наред заблуждава сръбския народ благодарение на медийните източници намиращи се под техен контрол. Именно поради това дори и днес мнозинството от сърбите вярват, че войните в Хърватия и в Босна и Херцеговина са били един вид войни за свободата на сърбите. В тези рамки сърбите приемат за свои национални герои личности като Радован Караджич и Ратко Младич избили голям брой невинни деца и жени.

Пропагандата на режима на Милошевич във връзка с войната в Босна и Херцеговина цели да постави под общ знаменател нападателите и босненците защитаващи страната си. Обвинителният акт във връзка с Еюп Ганич цели да преиначи истината във връзка с войната в Босна. Фактът, че настоящата демократична администрация в Сърбия все още държи отворено досието във връзка с Ганич показва, че няма почти никаква промяна в позицията на Белград относно събитията от 90те години на ХХ век в Босна и Херцеговина.

Обвиненията срещу Еюп Ганич са във връзка със събитие от 3 май 1992 година. Ден преди тази дата сръбски танкове всяха страх и ужас из улиците на Сараево и станаха причина за избухването на сблъсъци. В нощта свързваща 2 с 3 май в Сараево бе изживяно едно от най-кървавите нападения в историята му. Голям брой сгради в града бяха бомбардирани и загинаха много цивилни. През тези дни сърбите вярвали, че в рамките на няколко дни ще вземат под свой контрол Сараево, но босненците оказаха неочаквана съпротива и войсковото поделение в Сараево на Югославската народна армия, която в миналото бе обща армия бе принудено да се изтегли. Няколко часа преди войсковото поделение да започне да се изтегля членовете на Югославската народна армията взеха за заложник президента на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович на летището в Сараево, който се връщаше от мирните преговори в Лисабон. На този етап Еюп Ганич временно бе поел президентските функции. Ганич бе този, който преговаря със сърбите за освобождаването на Алия Изетбегович. Сърбите се съгласиха да освободят Алия Изетбегович в замяна на даването на проход за изтеглянето на войсковото поделение на Югославската народна армия от Сараево, но според свидетелските показания въорежените босненци бродещи по улиците не били напълно запознати със споразумението постигнато между администрацията на Сараево и Югославската народна армия. В отговор на това на 3ти май 1992 година въоръжените боснеци нападнали опитващия се да се изтегли конвой на Югославската народна армия. Сърбите отстояват, че по време на това нападение са били убити около 40 сръбски войници. Белград държи отговорни за това нападение Еюп Ганич и редица други висши ръководители на Босна.

Престъпниците нямат етническа и религиозна самоличност и именно поради това всички престъпления извършени на територията на бивша Югославия трябва да бъдат разследвани и наказани. Концентрирането единствено върху смъртта на 40 сръбски войника без да се вземе предвид цялото събитие не е нищо друго освен продължение на пропогандата на режима на Милошевич целяща да приравни престъпленията извършени от сърбите в Босна и Херцеговина с някои акции на цивилните босненци. Според бившият президент на Хърватия Степан Месич средите в сърбия опитващи се да умаловажат престъпленията извършени от сърбите на Балканите през 90те години на ХХ век все още са много влиятелни. Според председателката на Фонда за хуманитарно право в Белград Наташа Кандич ако Сърбия иска престъпленията извършени на територията на бивша Югославия да бъдат разследвани и наказани може да започне със залавянето на сръбските престъпници разхождащи се на свобода на нейна територия.