До днес ви запознахме с редица проекти, мероприятия и промени осъществени в рамките на подготовката за 2010 година, когато Истанбул ще бъде една от новите Еропейски столици на културата. Подготовката и мероприятията ще бъдат продължени и през 2010 година.... Въпреки, че званието Европейска столица на културата се дава за срок от една година, всеки един от въпросните проекти цели реализирането на постоянни и трайни промени. Тоест Истанбул се подготвя не само за 2010 година, но и за бъдещите поколения. Една от основните тези е че посредством тези мащабни проекти Истанбул ще бъде подложен на коренни структурни промени.

Проектът „Мармарай” редом с това, че е проект реализиращ се отделно от проектите за 2010 година по един или друг начин се превърна в част от тях и придаде напълно различно измерение на подготовката за 2010 година. В предишните ни програми на няколко пъти се спряхме на проекта „Мармарай”, тъй като в строителните разкопки за свързването на двата бряга на Босфора посредством тунел под водата бяха открити важни находки.

Археологическите разкопки в Юскюдар, Сиркеджи и главно в Йеникапъ, които бяха осъществени през последните 5 години в рамките на проекта „Мармарай” показаха, че Истанбул има 8 500 годишно минало. С въпросните разкопки, в които бяха открити важни находки бе започната подготовката на последователната хронология на Истанбул от неолитната ера до края на османския период. Една от програмите на настоящата ни рубрика „Истанбул: културна столица” бе посветена изцяло на разкопките в Йеникапъ, които предизвикаха интереса на целия свят. Тема на днешната ни програма този път ще бъдат разкопките в Юскюдар.

Юскюдар е един от най-оживените, многолюдни и богати на исторически забележителности квартал на Истанбул. В разкопките осъществени в рамките на проекта „Мармарай” подземното богатство на Юскюдар бе извадено на бяла светлина. Тези разкопки са доста сложни в сравнение с редица други археологически разкопки тъй като става въпрос за възловата точка на трафика на квартала; пресечната точка на околните пътища водещи към моста над Босфора и аутобаните и морските пристани. След като бе взето пред вид богатството, което е скрито под земята всички тези трудности бяха посрещнати много по-лесно.

През античният период Юскюдар е бил споменаван с името „Крисополис”, през периода на персийското господство с името „Хрисополис”, през римския период с името „Скутари”, а през Византийския период с името „Скудариум”. В почти всички древни писмени източници се споменава за Юскюдар. Те описват Юскюдар като пристанищен град свързан с Калкедон или днешния Кадъкьой. Крисополис на древногръцки означава Златен град. Произходът и значението на името Скудари, от което произтича корена на днешното име Юскюдар за съжаление не са известни. През 675 година пр.н.е. Крисополис бил завладян от акадите и тук били настанени преселници от Анадола.

В разкопките бяха открити находки от византийския и османския периоди; открити бяха останките от основа на църква, а под нея множество човешки скелети, останки от пристанище, за което се предполага, че датира от римския период, останки от сгради със свързващ материал- хорасан, глинени съдове, каменни оръдия на труда и редица архитектурни находки от късния османски период като чаршия и ателие за оброботка на кожа.

Останките от глинени съдове датиращи от 4-7 в.пр.н.е. са доказателство, че става въпрос за стратегическия пристанищен град Крисополис. Специалистите сочат, че останките окачествявани като „апсидна постройка” са доказателство, че по време на византийския период това място също е било важно селище. В областта бяха открити различни находки като архитектурни останки, глинени съдове, монети, метални предмети и други показващи, че през различни периоди от византийската епоха областта е била религиозен център. В разкопките също така бяха открити останки от глинен съд с орнамети, стъклено шише, въдица, кандило от печена глина, тежест и амфора датиращи от римския и византийския периоди. Специалистите отбелязват, че първоначално тази област е била залив, който през 16-18 век е бил запълнен и заселен. Останките от основа на постройка, които бяха открити в разкопките подкрепят тази теза. Останките, за които са предполага, че представляват основата на религиозна постройка от 12-13 век предизвикаха голям итерес с правоъгълния си план. Отбелязва, че може да става въпрос за останките на църква или параклис. Скелетите, които бяха открити в постройката и около нея бяха извадени след подробна документация.

Установено бе че чаршията, която бе открита по време на разкопките е чаршията дарена от Рум Мехмет Паша. Фактът, че пашата е починал през 1470 година показва, че чаршията е построена преди тази дата. Предполага се, че чаршията е била построена за да осигурява приходи за джамиите и имаретите. В близост до чаршията, която е имала 50 магазинчета бяха открити останките на ателие за обработка на кожа. В горния пласт на областта пък бяха открити останките от фабрика за тютюн и склад за въглища датиращи от 40те години на ХХ век.

В разкопките в квартал Юскюдар, които бяха започнати през месец юли 2005 година на площ от 11 хиляди кв.м. от Истанбулския археологически музей взеха участие голям брой специалисти на музея, археолози и архитекти. Съветът за защита на историческите обекти взе решение находките да бъдат извадени след снемане на релефните отпечатъци и фотографирането им. В Археологическият музей има стотици находки открити в тези разкопки, които бяха приключени. Днес на дневен ред е въпроса с пренасянето или превръщането в музей на открития в разкопките параклис.

След приключването на проекта „Мармарай” гражданите едновременно ще бъдат пренасяни на отсрещния бряг на Босфора, а посредством музеите, които се намират на двата бряга на Босфора ще бъдат пренасяни от един в друг исторически период. Броени дни преди настъпването на новата 2010 година Истанбул се срещна със своята история от преди 8 500 години.