Прoдължилата два месеца бомбардировка на османската артилерия бе предизвикала много големи разрушения в крепостните стени на Истанбул. Населението на града вече се бе примирило с неизбежната си участ и очакваше със страх деня когато градът ще падне. На 28ми май 1453та година султан Мехмед втори нарежда на пълководците си да започнат подготовката за пълнообхватна атака. Турските инженерни подразделения работя цял ден и цялата нощ и подготвят 200 стълби, въжени куки, широки щитове за защита на щурмуващите стените отряди, кошници с пръст и камъни за запълването на рововете, много запалителни стрели. Султан Мехмед втори преминава по протежение на цялата обсадна линия и установявава местата в които ще бъдат насочени основните атаки. С приключването на подготовките щурмовите полкове се оттеглят на почивка и над османския боен стан се възцарява пълна тишина. С настъпвнето на утрото, османската армия става и започва последната подготовка за щурма. През изтеклата нощ, силите ръководени от Заганос паша преминават тайно, в пълна тъмнина и тишина, през моста прекаран през Златния Рог и се доближават плътно до стените пазещи залива. Основната атака на турските сили е била насочена към разрушения отсек н крепостната стена между Байрампаша и Топкапъ. Централните сили са били командвани лично от Мехмед втори, силите от лявото крило от Караджабей и силите от дясното крило от Махмуд паша и Исхак паша. Съставени са спецални щурмови подразделения от по хиляда души. Подразделенията претърпели сериозни загуби ще се оттеглят от мястото на сражението и ще бъдат незабавно заменяни от ново подразделение в пълен състав. По този начин ще се осигури оказването на постоянен натиск над противника по протежение на целия фронт. Османската флота ще постави под блокада крепостните стени по протежение на Мраморно Море и ще стовари десант от морска пехота на подходящи места.

       След като вижда че подготвителните работи са приключили в двача рано сутринта на 29ти май 1453та година, султан Мехмед втори дава заповед да започне нападението. Авангардните щурмови полкове атакуват крепостните стени на Истанбул под грохота на тъпаните и звуците на зурните. След двучасови ожесточени сржения авангардните турски щурмови части, съставени основно от нередовен башъбозук, се оттеглят, изощавайки защитниците на крепостните стени. Първата вълна е последвана незабавно от втора вълна. В атака потеглят редовните анадолски пехотни полкове командвани от Исхак паша. Слутан Мехмед Втори следи с вълнение тази атака и често се доближава до стените и проощрява и окуражава войниците си. Тъй като тази втора вълна е насочена срещу по-тесен участък, византийците успяват да прехвърлят от дрги участъци подкрепления и да спрат с голям труд настъплението на турските сили. Султан Мехмед Втори нареди в бой да влязат слите от третата вълна, елитни румелийски полкове и еничарски полкове. Тази трета вълна е била подкрепяна и от стрелци и мускетари които се доближили плътно до крепостните стени и са подложили на обстрел защитниците.

      Възползвайки се от ураганния огън на стрелците и мускетарите, 12 хиляди еничари преминават в атака. На крепостните стени започва ожесточена битка. Султан Мехмед втори и византийският император Константин 11ти ръководят отблизо военните действия. Венецианският военачалник Джустиниан бил тежко ранен. Осъзнавайки и безнадеждността на положението, той напуска крепостните стени заедно със своите войници. Султан Мехмед Втори е изпълнен с вяра в победата и дава заповед и на някои от оставените като подкрепления полкове да влязат в сражението. Един еничар гигант на име Улубатлъ Хасан си проправя с бой път до една от кулите н крепостната стена и развва турското знаме. Виждайки че турското знаме се развява над крепостните стени, византийските войници са напълно обезкуражени и зпочват да отстъпват в паника, което отстъпление прераства в бягство. Император Константин 11ти полага големи усилия за да спре бягащите византийски сили и да дде отпор на нахлуващите в града като яростни морски вълни еничарски полкове, но е потъпкан от бягащите тълпи и умира на мястото на сражението. Турски части си пропрвят път до портта Топкапъ и я отварят, откъдето в грда вече нахлуват и останалите турски полкове. Султан Мехмед Втори се изкачва на една от крепостните кули и следи влизането на войските в Истанбул. Последните огнища на съпротива в града са прочистени до обед. Султан Мехмед Втори, който с превземането на Истанбул получава прозвището Фатих, Завоевателя, влиза в превзетия Истанбул придружаван от везирите, съветниците, пълководците и гвардейската си охрана. Пред свитата на султана върви великолепно шествие от различни представители на родовете войски в османската армия. Кортежът влиза в Истанбул през портата Топкапъ. Султанът се насочва към Аясофия и остава възхитен от нейната красота и от красота на Истанбул. Заповядва църквата да бъде превърната в джамия, но без да се нанася вреда на архитектурнта му красота и подчертва че ще присъства на първия петъчен молебен който ще бъде отслужен тук. Престоявайки 20 дна в Истанбул, султан Фатих Мехмед Завоевателя се завръща в Едирне. Султанът публикувал ферман в който отбелязвал че всеки който се засели в Истанбул, ще стане собственик на териториите които е взел. З акратко време от Анадола и от други райони на империята в Истанбул се стичат много преселници и това за кратко време превръща в града в османски град с храктерната архитектура и култура.