Един от проблемите на човечеството пораждащ сериозни противоречия в международната политика е използването на ядрената енергия.През последните години този проблем бе предизвикан от Иран и Северна Корея,а в близкото минало от страни като Пакистан, Ирак и Либия.Днес ще се спрем накратко на въпроса защо ядрената енергия по принцип е проблем в международната политика? ....

Ядрената енергия има две страни: положителна и отрицателна.Положителната страна е ,че представлява полезно средство за посрещане на нуждите на хората.Ядрената енергия се използва в редица сфери като енергетиката, медицината, научните изследвания и индустрията.В сравнение с останалите традиционни източници на енергия ядрената енергия е по евтина и екологично чиста и затова е предпочитаема.Предвид технологичните затруднения и международните политически пречки, само около 20 държави обогатяват урана, който е източникът на ядрената енергия.Тези държави са 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН САЩ, Русия, Великобритания, Франция, Китай и Германия,както и Япония, Канада, Швеция, Пакистан и Индия.

Друга привлекателна страна на притежаването на ядрена енергия е възможността за използване на ядрено оръжие, което пък превръща страната във военна и политическа сила.С други думи, някои държави искат да разполагат със способностите за обогатяване на уран с цел производството на ядрено оръжие.Защото ако една страна е в състояние да обогатява уран до по- високо ниво, при желание би могла лесно да премине към производството на ядрено оръжие.

Защо повече държави в света не разполагат и не могат да разполагат с ядрена енергия и производствените мощности? Три са причините за това.

Първо, много от държавите не притежават необходимото технологично оборудване, второ, някои държави не желаят да притежават ядрена енергия поради потенциалните рискове, които носи или пък поради политическите си предпочитания и трето, някои държави, които макар желаят да притежават ядрени технологии, са възпрепятствани от големите държави.

Независимо поради каква причина, ядрената енергия носи големи рискове и отрицателни странични въздействия и най- важното сред тях е използването и с нападателни цели.

До каква степен са опасни ядрените оръжия е известно на всички. През август 1945 година бомбардировач на САЩ пусна две атомни бомби над японските градове Нагазаки и Хирошима.Опустошителните последствия бяха загиналите още в първите минути стотици хиляди души, а нансените щети и вредата върху околната среда и хората продължиха десетки години. Използването на ядрена енергия с граждански цели също носи големи рискове.Показателен пример за това е бедствието в ядрената централа Чернобил в украинския град Киев през 1986 година.При този трагичен случай нямаше много човешки жертви, но разпръснатите в атмосферата ядрени частици дълги години наред предизвикваха сериозни здравословни и екологични проблеми както в Украйна ,така и в останалите Черноморски държави.

Проблемите предизвикани от ядрените оръжия и ядрената енергетика доведоха до предприемането на международни мерки за обезпечаване сигурността на народите.През 1968 бе изготвен и през 1970 година влезе в сила Договор за неразпространение на ядрените оръжия, а през 1957 година бе създадена Международната агенция за ядрена енергия МААЕ .

Договорът за неразпространение на ядрените оръжия е подписан от 189 държави.С договора се цели предотвратявене на разпространението на ядрените оръжия по три основни направления.

Първо,броят на държавите притежаващи ядрено оръжие е ограничен с 5 те постоянни членки на СС на ООН, и се забранява придобиването от останалите подписали страни.5-те държави се задължават да не използват ядреното оръжие и да не го предават по някакъв начин на трети държави.От друга страна, държавите подписали договора извън посочените 5, поемат задължението да не полагат усилия за притежаване на ядрено оръжие.

Втори аспект на договора е, че позволява на всички държави да притежават ядрена енергия ,но единствено с мирни цели и под контрола на Международната агенция за атомна енергия.Целта на Агенцията е да поощрява мирната употреба на ядрената енергия и да възпрепятства нейното използване за военни цели,и ако има нарушения да ги докладва на СС на ООН.Тоест задължения на агенцията са да получава подробна информация от държавите притежаващи ядрено оръжие, да провежда инспекции и да изисква прилагането на необходимите стандарти.

Трето направление на договора е да работи за пълното ликвидиране на ядрените оръжия в целия свят. За съжаление Договорът за неразпространение на ядрените оръжия и Агенцията за атомна енергия не са много успешни,защото въпреки договора ядрените оръжия се разпространиха и извън посочените 5 държави.Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея са страни в договора, но е известно че притежават ядрено оръжие.Носят се слухове,че САЩ осигуряват ядрени оръжия за някои страни членуващи в НАТО.

В актуалния процес протичащ между 5- те постоянни членки на СС на ООН и Иран, подписалите договора държави се възползват от Договора и Агенцията в съотвествие със своите политически или военни цели.Иран желае да се превърне в ядрена държава и ако е необходимо да притежава ядрено оръжие, но САЩ не му разрешават да притежава дори и с мирни цели ядрена енергия и ядрени съоръжения. Неуспехът на Договора се потвърждава и от факта, че няма конкретни мерки за въпрепятсване на разпространението за ядрените оръжия,а поведението на страните притежаващи ядрено оръжие да попречат на трети страни в тази насока е несправедливо и нелоялно. Този двойнствен стандарт за съжаление лежи в основата на международната политика.