Напоследък често някои външни среди забравят или пренебрегват съществуването на култура на мира във вътрешната и външна политика на Турция.Пример за това са обвиненията на арменците във връзка със събитията от 1915 година, изопачавайки и преувеличавайки някои исторически случаи.

Анализ по този въпрос направи деканът на факултета по политология и международни отношения при университета Чанкая проф.др.Рамазан Гьозен.

„…Културата на мира е залегнала още в основите на Османската държава,а по- късно и в създаването на република Турция.Културата на мира означава уплътняване на социалните връзки и обобщава серия от нови понятия като право на човека на мир, възпитание в дух на мир, мирно съзнание,решаване на проблемите по пътя на споразумяването. Неоснователните обвинения на арменците са свързани с османския период.Османската държава е с 600 годишна история и една от най- дълготрайните империи в света, обединила е различни етнически ,религиозни, езикови и културни групи.Османците са водили мирно съвместно съществуване с араби, кюрди, гърци, българи, бошнаци, сърби и много други мюсюлмански и християнски народи,както и с евреите и арменците.Въпреки това етническо и културно разнообразие, през цялата 600 годишна история в класическия смисъл на думата не е изживявана гражданска война, докато в европейските империи са възниквали религиозно сектантски войни.

Османците винаги са проявали толерантност към различните религии и култури.В съотвествие с изискванията на ислямската религия османската държава е признала автономност и свобода на всички свои християнски и евреиски поданици и е гарантирала живота и съществуванието им.Затова и прогонените от Инквизицията в Испания евреи през 1492 година са се приютили в Османските земи и са живели в мир и сигурност.Евреите християните и арменците заемали високи постове в османската държавна, военна и административна йерархия.По този начин са спомогнали както за личното си развитие така и за развитието на османската държава.

Още много примери можем да посочим в подкрепа на миролюбивата култура на османците,произхождаща от религията и административно политическата структура на държавата.Действия противоречащи на тази култура биха означавали разрушаване на вътрешния държавен порядък.

От друга страна османците не са прилагали насилия и давления спрямо задладените държави и са признали автономност на всички народи населяващи районите от Балканите до Близкия изток.Редица историци и учени признават че османците не са принуждавали насилнически никого да сменя религията си.Османците са воювали с европейските и други държави, но са проявявали уважение към подвластните народи, които до 19 век са останали в границите на Османската държава.

Идеологията на мира е залегнала в същността на Република Турция.Трябва да изтъкнем ,че принципът „ Мир в страната, мир в света” е основен и винаги актуален принцип на Републиката.В 86 годишната вътрешна и външна политика на Република Турция този принцип е не само лозунг,а е въведен в пълна сила.Живеещите в страната евреи, гърци и арменци са турски граждани по свое желание.Малцинствените групи в Турция в определени периоди са изживявяли известни трудности,но винаги са живяли в мир и съгласие.

Мирната идеология е много по очебийна и значителна във външната политика на Турция.Периодът 1920-30 година е първият образцов етап в това отношение във външната политика на Турция.През този период Турция е разрешила по мирни пътища всички свои проблеми със съседните страни и дори и с големите държави, с които преди това е воювала.Подписани са били редица договори за мир и дружба със съседните страни като Гърция ,бившия Съветски съюз и Иран, и големите европейски държави като Великобритания Франция и Италия. Всички проблеми и противоречия Турция е полагала усилия да разрешава по пътя на дипломацията и преговорите.Не е възприемала милитаристична външна политика като Хитлерова Германия и Италия на Мусолини.Докато по време на Втората Световна война почти всички европейски и регионални държави са воювали,Турция е оказала съпротива за да остане извън войната.

През последните десетилетия и по специално след 11 септември 2001 година,когато в целия свят се разпротраниха насилието, тероризма дискриминацията и отчуждението, миролюбивата политика на Турция не се промени и тя продължи да полага големи усилия за установяването на мира и стабилността в региона си и в съседните региони.

Обвиненията на арменците във връзка със събитията от 1915 година са изопачени и несправедливи. Османската държава е притежавала културата на толерантност и мир и никога не е провеждала геноцидни действия спрямо арменците.Естествено в този период на Първата световна война са били изживени конфликти и проблеми.В рамките на предприетите мерки във военното положение в което се е намирала страната са възниквали стълкновения между турци, арменци, араби, кюрди и други етнически групи,но не е възможно да възприемем тези действия като расизъм, геноцид или подобни античовешки прояви. В историята на всяка една държава са изживявани някои проблеми и сериозни конфликти, но манипулирането с тях с политически причини противоречи на реалната политика и културата на мира.”