ТУРСКОТО ИЗКУСТВО 1/12

             В течение на една година, в настоящата ни поредица ще се постараем да ви запознаем с развитието на турското изкуство от древността до наши дни.

            Турското изкуство се е зародило още в древността, в периода на турските държави на хуните и гьоктюрките в Централна Азия. След приемането на исляма, турската култура се е развила в нова насока в държавите на уйгурите, в караханското кралство, и в държавата на рода Газнели. Турската архитектура, развила се в периода на селчукската империя,и днес продължава да предизвиква възхита. Тази архитектурна традиция се е разпространила и в турските държави създали се в Сирия, Ирак, Азербайджан и Египет.

            Селчукската държава създала се в Анадола след разпадането на селчукската империя,е създала прекрасни архитектурни творби,и през този именно период е осъществен голям напредък в турското изкуство. Това изкуство е прoдължило да се развива и в периода на османската империя и навсякъде, във всички земи превзети от османските турци,са били построени прекрасни екземпляри на турската архитектура,украсени с плодовете на турското изкуство. През 19ти век турското изкуство остава под въздействието на западното изкуство и в периода на републиката настъпва нов период в развитието й.

            В настоящата ни поредица, най-напред ще се спрем на турското изкуство от периода преди приемането на ислямската религия. Ще обърнем внимание на обществения живот, културата и изкуството на древните турци.

            Както е известно, освен езика, религията, традициите и обичаите, един от основните фактори превръщащи турския народ в нация е изкуството. В зависимост от религията, езика и световния си мироглед, различните народи посвета са развили своето специфично изкуство. Основен отпечатък в турското изкуство от периода преди приемането на исляма имат степите в Централна Азия. Днес ще се спрем на изкуството на хуните, гьоктюрките и уйгурите. След приемането на ислямската религия от турските народи в Централна Азия, турската култура се развива в нова насока и пред турското изкуство и археология се откриват нови хоризонти. Развива се изкуството за украса на сградите, възприемат се нови методи, създават се нови образци в архитектурата. Именно поради това, възниква необходимостта културната история на турците да се раздели на два основни периода-преди Приемането на исляма и След приемането на исляма.

            За да разберем факторите подтикващи развитието на турската култура в езическите периоди, трябва много добре да познаваме географските условия, климата и социалната им структура. Турците са водели скитнически и полускитнически живот в степите на Азия, ходели са на лов и са се занимавали със животновъдство, и това е оказало съществено въздействие над развитието на културата им. Два от основните елементи на турската култура са конят и палатката, наречена юрта. Конете отглеждащи се в Централна Азия се различават от арабските и тюркменски коне. Те са малки, с дебел врат, дебели крака, окосмено тяло и несъразмерна глава. Въпреки че са лишени от естетика, тези коне са много ценни, тъй като са много силни и издръжливи на различните трудни климатични и географски фактори. Тези коне са разделени на два вида-Тарпан и Пржевалски. Културни историци като Коперс и Еберхард подчертават, че тези коне са били опитомени от турците.

            Същевременно, гьоктюрките са автори на първите турски писменни документи. Те са описвали различни исторически и други събития по каменни надписи със своя собствена азбука. В течение на почти хиляда и петстотин години, в района от Великата Китайска Стена до Унгарската пуста, най-употребяваният език е бил турският език. Тъй като хуните, гьоктюрките и уйгурите са живеели в съседство с китайците, в течение на столетия те са били в контакт с тях и са почувствали въздействието на китайската култура и изкуство, като същевременно са оказали и съществено въздействие над тяхната култура и изкуство.

            Намирайки се в огромен географски регион с трудно проходими граници, китайската култура се е развила по своеобразен начин и е придобила затворен характер, с едно изключение. Китайската култура е почувствала въздействието на културата, етнографията, изкуството на турските племена. Те са се възползвали дори от бойната техника и стратегия и от спортовете на турските племена.

            Благодарение на контактите с различни народи, култури и религии, турското изкуство е придобило много своеобразен и динамичен характер и е било обогатено с нови форми и стил на творбите.